МЕМОАРИ
Има нещо специално в къщите на село.
Да станеш сутрин, да седнеш на стъпалата и да чакаш деня да дойде.
Знаете онзи чар… да се покатериш на тавана, да хванеш инструментите, да видиш стария грамофон или да спасиш птиче и да ти се скарат, че си го довел вкъщи.
Истории, за които никога не си пораснал.
А после селото не било красиво.
Така е.
То просто е омайно.
Тихото очарование на селският спокоен живот.
На пролет с ятата от щъркели и лястовиците,
накацали по жиците. Първите разпукващи розови цветове по дърветата и бръшляна, обвиващ вече запустелите къщи.
После пристига лятото.
Комбайнерите се захващат за жътва. Приятно е когато в тихия летен здрач звучи омайващата песен на щурците и крясъка на жаби, идващ от реката. Отлитайки горещите летни дни, идва златната есен. Тя шари с различни цветове дървета и храсти.
Есента е сезона на сочното кехлибарено грозде.
Добрите стопани пълнят бъчвите с руйно вино. Селото се готви да посрещне зимата. Децата в Новачене с надежда чакат първият сняг, за да извадят шейните.
Но както сезоните, така се променя и красотата на селото. За съжаление в обратна посока се променят нравите и възпитанието у хората. Това се отрази и върху днешният вид на селото. Обликът на с. Новачене е наш дълг. Нека Бъдем разумни и отговорни.
Само така може да засвидителстваме любовта към своя роден край и нашето хубаво село.
После пристига лятото.
Комбайнерите се захващат за жътва. Приятно е когато в тихия летен здрач звучи омайващата песен на щурците и крясъка на жаби, идващ от реката. Отлитайки горещите летни дни, идва златната есен. Тя шари с различни цветове дървета и храсти.
Есента е сезона на сочното кехлибарено грозде.
Добрите стопани пълнят бъчвите с руйно вино. Селото се готви да посрещне зимата. Децата в Новачене с надежда чакат първият сняг, за да извадят шейните.
Но както сезоните, така се променя и красотата на селото. За съжаление в обратна посока се променят нравите и възпитанието у хората. Това се отрази и върху днешният вид на селото. Обликът на с. Новачене е наш дълг. Нека Бъдем разумни и отговорни.
Само така може да засвидителстваме любовта към своя роден край и нашето хубаво село.
Спомени от бабината ракла
Отварял ли си, чедо, бабината ракла,
стаила спомени от старо време?
Реликва скъпа, истинско богатство,
гнездо на корена,чиито плодове береме.
Прелива българщина – цвят до цвят,
хармония и творчество се сливат,
шевици всякакви, вълшебен свят
дантелени цветя в букет събира.
Какво ли няма в писаната ракла,
ръцете сръчни, що са сътворили! –
тъкани черги с шарки от дъгата,
платно от финни, белоснежни нишки.
Забравата изтупай. Дай му нов живот.
Искрата запали, приемственост да грее,
красивото цени, пази с любов.
Множи. Българското вечно да живее!
